Дъжд
Ти дойде във моя свят
без предизвестие като дъжд.
И като дъжд внезапно завалял
намокри всичко и се свърши изведнъж.
Зелените треви повдигнаха стебла.
Цветята весело изправиха главички.
И аз като след дъжд изправих се,
и тръгнах във живота самичка.
Дъждът желан бе за земята.
Така и ти за мене бе желан.
Защото познала бях вече самотата.
И молех Господа за малко блян.
И ти дойде! Дъждът неспирно заваля
и сякаш в мен отново заживя,
като в безкрайните свежи поля
една надежда нова за света.
Живеех с нея и все още има в мен
като след дъжд внезапен слънце.
Това, което даде ми във миг несподелен
ще запазя вечно като спомен в моето сърце.
Внезапен дъжд ако отново завали,
отново ще събуди той земята.
И няма да остане спомен тих дори
от миналия дъжд валял над полята.
Но ти завинаги ще останеш, знай,
някъде в сърцето мое.
И без да зная дори и тебе да те няма,
ще живея с порив нов, откраднат от душата твоя.
© Ели Тодорова All rights reserved.
