30 jul 2015, 22:57

Дъжд и мисли

904 0 1

Вървя в дъжда и май че ми се плаче

ала не плачат пустите очи,

в спомените пак се извисявам

и тихичко потъвам в самота.

Отново тебе търся и те чакам,

ала така и няма да се появиш,

живея в заблудата жестока,

че някой ден до мен ще бъдеш ти.

И в този миг сълза се стича,

след нея още две и три,

дъждът така умело ми напомня,

за теб за мен и мокрите коси.

Да знаех че това ще ми се случи,

в косите цвете щях да забода,

червено, парещо и страстно,

със него щях и аз да изгоря.

Ще дойде ден, ще бъда в бяло

и сигурна съм - дъжд ще завали,

ще си припомня твоята усмивка

и веселите слънчеви очи.

Ще бъда в бяло с цвете във косите

към някой чуден свят навярно ще вървя,

надявам се до мен да си човека,

превърнал се във вече побеляващ мъж,

на който клетва вечна  аз ще давам,

да  го обичам и ценя.

Не вярвам в приказки за любовта,

каквото писано е, то ще стане,

дали ръката си във моята ще сложиш,

булото дълго дали ще отместиш назад

не е ясно, а как  искам да зная

дали живота си с теб ще споделя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ярък стих! Тъжно, истинско и с желание за оптимизъм. Пристрастен съм към дъжда и всички знаят - прочета ли дъжд, чета до край и се трогвам. Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...