ДЪЖДОВНА  НОЩ

Нощта е тъмна и дъждовна.

Заваля, като порой.

Чувствам се така виновна,

не намирам миг покой.

Изсипва се пороят нощен

и света от лошото измива.

Гръм раздра небето мощен,

светкавица красива се извива.

За миг тя всичко освети

и нощта превърна се във ден.

После всичко пак се почерни,

всичко туй се случва и във мен.

Тъжна съм, в душата ми е тъмнина,

сълзи като порой се стичат.

В яда избухвам като светлина,

чувства страшни ме повличат.

След миг оставам в тъмнината,

само с моите сълзи,

тихо капят по бедрата,

болейки мъката пълзи.

Като змия пълзи ми към сърцето,

забива острите зъби.

Отрови го, посърна ми лицето,

че мечтите ми разби.

После плъзна се около врата ми,

дъха ми иска да отнеме.

Но да се предам не е в стила ми,

не го е дала, та да го вземе!

След нощта дойде зората,               

слънцето погали ме с лъчи.                    

Май усмихва се съдбата.                        

Отварям в утрото очи.

Не трябва в слънцето да гледам,

че може да ме заслепи!

Не трябва в тъмното да падам,

нито в светлото дори!

 нито в светлото дори!