17 jun 2014, 22:40

Дъждовна песен 

  Poesía » Otra
446 0 1
Косите ми, безкрайна есен,
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно
смях отвъд завесите ехти.
И аз усещам като пясък
как, мечтание, изтичаш ти.
По устните ми бяга тишина
и аз пристъпвам колебливо.
Тя в тоя късен час не е сама.
Дано, дано да е щастлива! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??