verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
7 sept 2010, 20:43

Дъждовно 

  Poesía » De amor
695 0 6

Понякога се питам

чадъра кой измисли,

докато мокър скитам,

дъждът когато плисне.

 

Уж малък, две-три педи,

а двама ни събира.

И лъч, макар и бледен,

през купола прозира.

 

Ветрецът го подръпва -

такава бъркотия!

Към мене ти пристъпваш –

с чадъра да те скрия.

 

Стени под него няма -

докосваш ме със рамо.

Светът така голям е,

а двамата сме само.

 

И иде ми да кресна

към облаците сиви

така, че да ги стресна:

Хей! Ние сме щастливи!

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??