verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
Sep 7, 2010, 8:43 PM

Дъждовно 

  Poetry » Love
603 0 6

Понякога се питам

чадъра кой измисли,

докато мокър скитам,

дъждът когато плисне.

 

Уж малък, две-три педи,

а двама ни събира.

И лъч, макар и бледен,

през купола прозира.

 

Ветрецът го подръпва -

такава бъркотия!

Към мене ти пристъпваш –

с чадъра да те скрия.

 

Стени под него няма -

докосваш ме със рамо.

Светът така голям е,

а двамата сме само.

 

И иде ми да кресна

към облаците сиви

така, че да ги стресна:

Хей! Ние сме щастливи!

© Вакрилов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??