28 mar 2012, 15:46

Дъждовно щастие

755 0 4

  

До вчера скарана с дъжда вървях,

а днеска даже той ми е приятел

и ето, че сега щастлива спрях

в сребристите му струи засияли.

 

Какво ми носиш всъщност, палав дъжд –

любов, тъга или копнежи само,

или пък искаш просто изведнъж

да чуя вкупом звучните ти гами?

 

Вселени под краката ми звънят,

усмихнати оглеждат се мечтите ми,

развихрените капчици свистят,

като светулки мигат по косите ми.

 

Свободна и тържествена лети

душата ми, решетките разчупила,

а облакът засмяно ми шепти,

че даже в сина му съм се влюбила!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...