Дъждовно щастие
До вчера скарана с дъжда вървях,
а днеска даже той ми е приятел
и ето, че сега щастлива спрях
в сребристите му струи засияли.
Какво ми носиш всъщност, палав дъжд –
любов, тъга или копнежи само,
или пък искаш просто изведнъж
да чуя вкупом звучните ти гами?
Вселени под краката ми звънят,
усмихнати оглеждат се мечтите ми,
развихрените капчици свистят,
като светулки мигат по косите ми.
Свободна и тържествена лети
душата ми, решетките разчупила,
а облакът засмяно ми шепти,
че даже в сина му съм се влюбила!
© Сафия Сандерс All rights reserved.
