Дъждовно щастие

Mar 28, 2012, 3:46 PM

Poetry » Phylosophy

556 0 4

До вчера скарана с дъжда вървях,

а днеска даже той ми е приятел

и ето, че сега щастлива спрях

в сребристите му струи засияли.

Какво ми носиш всъщност, палав дъжд –

любов, тъга или копнежи само,

или пък искаш просто изведнъж

да чуя вкупом звучните ти гами?

Вселени под краката ми звънят,

усмихнати оглеждат се мечтите ми,

развихрените капчици свистят,

като светулки мигат по косите ми.

Свободна и тържествена лети

душата ми, решетките разчупила,

а облакът засмяно ми шепти,

че даже в сина му съм се влюбила!

Please sign in with your account so you can comment and vote.