14 ene 2007, 12:34

Дъждът не спира да вали

  Poesía
1K 0 10

 

 

Дъждът не спира да вали –

гримира утрото заспало

и чудна работа – дали

би себе си и то познало?

 

И ето го – с нова маска,

в него радост не звучи,

такова утро - без окраска

на чисти, светещи лъчи…

 

Лъчи пленени, нямат звук,

мълчат самотни и душите:

навярно става нещо тук,

защо ли гаснат светлините?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубав стих
  • Тук ти правиш добро попадение с това време - безтегловно!
    Поздрав!
  • определено нещо става тук... обичам такива ситуации, като безтегловно време))))
  • Така е Анета,
    Звукът, който чуваш съвсем правилно тук е преобладаващ, готов да обърне процеса, като че ли.
    Поздрав!
  • Долавям лъчистата чистота тук
    но чувам и някакъв друг звук.

    Хубав стих Валери.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...