Дъждът не спира да вали –
гримира утрото заспало
и чудна работа – дали
би себе си и то познало?
И ето го – с нова маска,
в него радост не звучи,
такова утро - без окраска
на чисти, светещи лъчи…
Лъчи пленени, нямат звук,
мълчат самотни и душите:
навярно става нещо тук,
защо ли гаснат светлините?
© Валери Рибаров Все права защищены