Дълга епитафия... за едно кебапче
Мравките отдавна ме отсвириха.
Не знам къде съм вече.
Дори и мойто аз в къщата го няма.
А помня че ме имаше
в другите,
и в тебе, Кара Бланко, малко жива.
Но
двулик си беше ти, от мен да знаеш
(защо ли чак сега го казвам).
Език провесил, денонощно кашля,
кашля.
Лигите
по дългите крачоли,
като червеи проточени,
изяждаха ми апетита.
Какъв хитрец си само, а?
Пускаш ябълка за стръв,
после кокал мръсен
и чакаш, на върха на гребена
сама да се набутам –
няма риба
сред гелосаните букли.
Да ме забележиш –
целувки чак ти пращах
и
с шалчето си махах, махах.
Без да ме поискаш и без
да ме попиташ,
подавах розовите бузки,
пътик, пътик да ме пощипваш.
Охх! И после, ахх! –
Какъв оргазъм беше...
Вчера казах. Днес е вече друго.
Дощя ми се
отново някъде да се набутам -
отвътре ми дойде и...
нервите да ти изпробвам.
Кебапче си откраднах кротко и мирно,
от брат ти, оня - дебелака,
дето вика на площада –
Кебапчия,
тука кебапчияяяя!
Напук си го откраднах.
И не си помисляй, че съм била гладна.
Дразня те, бе! Псетата разлайвам.
Хайде, викай, че е време
лапачите да влязат!И да стрелят.
А утре сутрин видиш ли
петното на асфалта -
тичай, отвори ми шкафа!
Надраскала съм няколко безсмъртни
реда,
(абе кой ще им придиря днеска) -
и форма даже нямат
за пред хора,
но ти ги перфорирай на вратата.
Може някой пък да им се върже,
(всеки ден минават хора)
да се сепне или пък да си поплаче...
ех,
Животчо... пуста да остане
яловата моя сопа.
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Веси, много време мина, радвам се да те прочета отново! Използувам да те поздравя с настъпващите празници и да ти пожелая една щастлива Нова година! Прегръщам те!
-
хубаво си го драснала
но сопата дали е ялова... -
...но ти ги перфорирай на вратата...
Успяла си!!!
Поздравления!!!
-
... все пак е цяла ябълка, а не парченце...
Усмихваш... и разплакваш...
Благодаря за стиха! -
хубаво
-
Ех, как те обичат думите Виж само как ти се отплащат! Разбират те хората и тръпнат за следващите. Виждаш ли и аз се вързах"Животчо" му е майката. На всичкото.
-
Драскам си ,Ани драскам си...
И аз до Казанлък да стигнат! -
...и всичко това за едно кебапче
Толкова умело дълбаеш в душата, че имам чувството, че използваш упойка, за да не боли. Но когато премине действието и...
...и целувки ти пращам!* -
Дълбоко е при теб... и истинско...
Поздравления за силата на думите!
И ти си силна, зная! -
Ха-ха...той Животчо продължава,Фейче
и сценарии бол
Благодаря ти,че се върза -
Написала си цял сценарий за филм! Опасна си!
-
!!!
-
А, добре,бе! А аз си мислех,че никой няма да го забележи
-
Отлично.
-
Настръхнах! Много сила в думите! Поздравления!
-
"Дори и мойто аз в къщата го няма.
А помня че ме имаше"
"Дразня те, бе! Псетата разлайвам.
Хайде, викай, че е време
лапачите да влязат!И да стрелят."
А псетата залаяха разплакани...
сълзите им ръждясаха синджирите.
Не бе това, което са очаквали...
А заваля...И с тъмното привикнаха
и със вкуса на празното в устата си...
Ех,Веси удоволствие от висша степен си.Благодаря ти.
-
"ех,
Животчо... пуста да остане
яловата моя сопа."
Пуста, друг път!
-
не само до душите ни...до Бога стигат твоите слова,
мила Веси...невероятно силно, великолепно стихотворение.
прегръщам те, с обич. -
Минах ииииииииииии.......те прегръщам!!!
-
Вързах се.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
