Младата върба косите си бледозелени разпусна
и във водата крадешком се огледа.
Вятърът към нея препусна,
залудува и нежно я зацелува.
Заговори той с красивата дама,
погали къдриците и зелени.
И затанцуваха двама
един от друг по-запленени.
Дочу ги езерото и заревнува...
Близна срамежливо косите на свойта любима,
макар и любовта да не бе за трима...
С вятъра не посмя сили да премери,
окото си синьо в нея с копнеж впери
и само в нощта покой намери.

ЗримА