Дългокоса любов
Младата върба косите си бледозелени разпусна
и във водата крадешком се огледа.
Вятърът към нея препусна,
залудува и нежно я зацелува.
Заговори той с красивата дама,
погали къдриците и зелени.
И затанцуваха двама
един от друг по-запленени.
Дочу ги езерото и заревнува...
Близна срамежливо косите на свойта любима,
макар и любовта да не бе за трима...
С вятъра не посмя сили да премери,
окото си синьо в нея с копнеж впери
и само в нощта покой намери.
ЗримА
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados
