gold
75 el resultado
Нямам време за думи без смисъл
и за хора без светлина и мисъл.
Нямам нужда от ненужни вещи,
и да нося чуждо бреме на плещи.
Нямам време за битки и за борби, ...
  416 
Сред нивата от слънчогледи седнах,
поклонник станах на СЛЪНЦЕТО и аз.
С молитва към светилото погледнах,
бях цвят... и част от общия екстаз.
Между снагите стройни притихнах ...
  458 
Докосва ме морето с нежни юнски ласки,
насища ме със злато - песъчинки жадни.
Разлива се в искрящи сини краски
и страстно ме целува с устните си хладни.
Дъждовете на душата ми изпива ...
  295 
Ех, момичета, момичета...
Малки и големи, самотни и бохеми,
момичета влюбени, други - разлюбени.
Понякога гневни, ревниви,
понякога - спокойни и доверчиви. ...
  255 
Една сериозна едра лелка
ми продаде днеска топъл хляб.
Гласът ѝ поздрав изстърга като дрелка
и лъхна ме отнейде странен хлад.
- Друго? - басът бързо стрелна ме от упор. ...
  504 
В плен очите ми ликуват
и чувствам се изгубена в зелено.
Треви краката ми целуват,
избуяват в нежно кадифено.
Във зелено и ръцете ми се мият, ...
  499 
Счупи се едно кръгло, вехто огледало,
на парченца малки, остри се разби.
В ъгъла бе дълго то стояло и видяло -
тъй сложни и пъстри човешки съдби.
Просветна на слънцето отломка дребна, ...
  567 
Поспри, момче! Да си поговорим,
че ми е залепнала устата...
Със котката омръзна ми да спорим,
до гуша ми дойде от самотата.
Дядото ми лани се спомина, ...
  464 
Тази вечер свещта с вятъра танго затанцува.
Подхвана я той властно и
макар да бе опасно,
се чувстваше прекрасно.
Тя галантно с него зафлиртува, ...
  316 
Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...
Следите си диря от предния ден ...
  453 
Пълзят бавно, сиви и мрачни,
боговете предали им ярост и гняв.
Рисуват фигури нееднозначни
в цвят плашещ – тъмнопепеляв.
Похищават синевата на небето ...
  481 
По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...
По залез нощта пак посрещам ...
  488 
Тъй е важен!
Не звъни, а пее...
Понякога само вибрира, а
живота ни контролира.
Калкулира, ...
  462 
Не го познавам, но ми е познат...
На калдъръма дни наред с протегната ръка стои.
Стар, брадат, окъсан и гърбат едва-едва върви и
думи някакви на свой език реди.
Днес отново на улицата го видях, ...
  459 
Стоя в моето малко човешко гнездо
в клоните на бетонно високо дърво.
Наблюдавам на звездите ярки светлината
и гледам в тишината тъмнината.
Бавно заспива градът... ...
  407 
Изоставена в двора ей там
лежи стара стомна - столетница.
Много видяла е и преживяла
малката тумбеста клетница.
Нявга от майсторски ръце ваяна, ...
  442 
Падна отнейде във скута ми -
черно-бяла следа от младостта...
Навлажни очите ми -
сълза една на радостта...
Докосна ръцете ми - ...
  333 
Слабост е рози да не обичаш,
заради враждебните бодли...
Глупост е да отричаш,
че от обождане не те боли...
Радост е да оценяваш ...
  453 
Пълни с живот се препичат върбите,
мокрите пейки на слънцето топлят чела.
Закуска пъргаво си търсят врабците,
а лястовици на жица бистрят дела.
Кестени се сбогуват с цветовете, ...
  576 
По залез запалих цигара
и дома си с обич поздравих.
Подраних днес на мойта крайна гара,
свечерих се в нея и... благодарих.
Открих се като малка черна точка, ...
  420 
С тъмни краски натежа небето
толкова, че цял ден плака днеска.
Със мъката своя бе тъй заето,
че не забеляза светлинната магична фреска.
Не видя и на гълъбите влажната перушина, ...
  411 
Наметна аленочервен плащ принцът на полето,
майският вятър го надипли из безкрайната шир.
Черно-бяла птица се рееше в небето,
а далече на хълма водеше стадо пастир.
Във вените на принца бяла кръв течеше, ...
  436 
Безгрижни усмивки тълпата вчера си сложи
и за утре дела и проблеми отложи.
Днес от духа на панаира завладяна
си облече празничната шарена премяна.
И завъртяха се пъстри въртележки, ...
  451 
Човекът е като дървото...
Ден след ден, година след година
от своя корен сокове живителни отпива.
С времето клони силни добива
и красива корона в небето извива. ...
  423 
Едва се държи горката - овехтяла, окуцяла,
с дървени кепенци - пречупени ръце.
Много преживяла,
ала днес - осиротяла,
провряла през лозата посърналото си лице. ...
  299 
(Разговор с една котка за нещата от
живота)
Чини ми се, че днеска ке вали... Препича...
Яла тука, Въбчо, яла тука, мачко! Оти въздишаш и ти кат мене? Твоичкият ке се върне... Не бой се, яла тука да видиш сега! Що трева е порасла...
- Трева, трева... Къде има дупка, отсекъде излезла... Мамицата и мръ ...
  472 
Младата върба косите си бледозелени разпусна
и във водата крадешком се огледа.
Вятърът към нея препусна,
залудува и нежно я зацелува.
Заговори той с красивата дама, ...
  504 
Такава лудетина е моят УМ...
Тихо в ъгъла не обича да стои.
Работи безспирно, тихо или с шум
и планове зад гърба ми често крои.
Понякога е възхитителен жребец – ...
  419 
Розови ръце на новородено – в живота нова искрица
и повехнали жълти листа – ръце на старица.
Пресметливи, безпардонни ръце на скъперник
и търсещи хляб зловонни ръце на несретник.
Ръце на щангист, в които кръвта пулсира ...
  337 
Искам в ранна утрин сълзите на Бога
с боси нозе да усетя,
да се скитам до изнемога,
но с бисери в косите си да засветя.
После лицето си да измия, ...
  446 
Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми ...
  536 
Вървя по стари каменни павета,
а багри стотици пъстреят край мен.
Нежни и крехки, изящни лалета
люлеят снаги в априлския ден.
В алено, жълто, лилаво и бяло - ...
  437 
Слънце, вятър и вода във раковина
миг - отрязък във капан...
Докосваща очите ми картина -
морското дихание в рапан.
Ярък цвят окъпан в пяна - ...
  478 
На брега днес самичка седя
и длани във пясъка впивам.
Разни спомени на купчинки редя
и с плисъка на вълните се сливам.
Рокля с дантела ми шие бялата пяна ...
  447 
Когато на брега на морето си стъпил,
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш,
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато, ...
  332 
Топъл мартенски следобед. Гълъби мързеливо се разхождат на припек. Зажаднели за топлина хора се радват на слънцето след зимата. Тълпата на площада е пъстра и оживена...
Първо видях кучето - черно и хърбаво, като повечето скитащи свои събратя. Бягаше, влачейки след себе си връвта, която се бе врязала ...
  503 
Зимата отново присви устни и започна да шета. Реши да ни нагости с още една бяла пита. Докато месеше във висините, посипа брашно над нас, толкоз, че всичко побеля, ала само колкото да не са сиви улиците и душите ни.
Днес беше една от онези съботи, в които мързеливото пиене на кафе бе станало специал ...
  476 
Природата на прави нищо случайно. Всички се възхищаваме на величието й, изразено във вода, земя, огън и въздух.
Но, когато видиш естетиката и съвършенството на съзиданието в органичния свят, оставаш не само пленен от красотата, но и провокиран към мисъл...
Пеперудените криле - комбинация от цветове, ...
  715 
Северът и югът са като бялото и черното. Майката природа ги противопоставя от вечни времена. Потопихме се в контраста на посоките в ширналите се пред очите ни северни и южни склонове на Балкана.
Стръмно изкачване в прекрасна дъбова гора. Нашарена от есента, тя е притихнала и все още топла през октом ...
  367 
Помни минало си, диша в настоящето и планира бляскаво бъдеще. Преражда се от толкова много години и оцелява.
‎ Не спира да се движи ден и нощ. Няма време за сън. Забързан пулсира. Вените му - малки улички и големи булеварди, до една водят към сърцето, но често състоянието им е прединфарктно.
‎Той ра ...
  724 
Propuestas
: ??:??