Знам, че е клише, дори го зная твърде добре,
но го казвам отново, даже със свито сърце...
Болеше и боли, но спомена не изгори
и страдах, и се молех...
но какво ли от това се промени!
Не мога да те мразя, това го осъзнах,
но и смелост не събрах
в очите да ти кажа
онова, което пазя..
Че все още си за мене всичко,
наранена даже и до лудост,
не те проклинам и не обвинявам, ...