11 нояб. 2008 г., 16:53

Държа на теб

2.8K 0 2
Знам, че е клише, дори го зная твърде добре,
но го казвам отново, даже със свито сърце...

Болеше и боли, но спомена не изгори
и страдах, и се молех...
но какво ли от това се промени!

Не мога да те мразя, това го осъзнах,
но и смелост не събрах
в очите да ти кажа
онова, което пазя..

Че все още си за мене всичко,
наранена даже и до лудост,
не те проклинам и не обвинявам,
а само с думи прости ти признавам -
държа на теб
 и не искам да те пропилявам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Много хубаво и искрено стихотворение!
  • ...а само с думи прости ти признавам -
    държа на теб
    и не искам да те пропилявам!

    Браво красив стих, проздрави от мен

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...