6 may 2006, 0:17

ДЪРВО С КОРЕН СЪМ...

  Poesía
1K 0 7

Дърво с корен съм.
Жилите му дълбоко впити
в земята.
Посрещам уморени птици
в клоните,
плета гнезда при всяко
връщане,
а отлетят ли -
плача на раздяла.
Много бури се люляха
в клоните...
Докосваха ме мълнии,
горях.
Птиците с крила гризяха
болката...
но оживявах и всеки път
и заради корена,
отново се разлистваха
листата.
Ще си остана. Дърво с корен.
Със впити жили в земята.
И за годините - живот,
не ще да търся ,
от птиците  отплата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Много бури се люляха
    в клоните...
    Докосваха ме мълнии,
    горях.
    Птиците с крила гризяха
    болката..."
    Ти надмина себе си с този стих Веси!
    Поклон!
  • Хубав е стихът ти Веси, с много дълбок смисъл! Поздрав и от мен!
  • За къде сме без корена Веси! Чудесно стихотворение! Поздрав мила
  • Поздрав, Веси! Прекрасен стих! Браво!
  • удоволствие е да те чета..благодаря

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....