6 may 2006, 0:17
ДЪРВО С КОРЕН СЪМ...
Дърво с корен съм.
Жилите му дълбоко впити
в земята.
Посрещам уморени птици
в клоните,
плета гнезда при всяко
връщане,
а отлетят ли -
плача на раздяла.
Много бури се люляха
в клоните...
Докосваха ме мълнии,
горях.
Птиците с крила гризяха
болката...
но оживявах и всеки път
и заради корена,
отново се разлистваха
листата.
Ще си остана. Дърво с корен.
Със впити жили в земята.
И за годините - живот,
не ще да търся ,
от птиците отплата.
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хубав е стихът ти Веси, с много дълбок смисъл! Поздрав и от мен!
-
За къде сме без корена Веси! Чудесно стихотворение! Поздрав мила
-
Поздрав, Веси! Прекрасен стих! Браво!
-
удоволствие е да те чета..благодаря
-
Наистина красиво!!! Поздрави!!!
-
Страхотно е, Веси. Възхищавам ти се. Толкова дълбочина и красота има в стиховете ти!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
в клоните...
Докосваха ме мълнии,
горях.
Птиците с крила гризяха
болката..."
Ти надмина себе си с този стих Веси!
Поклон!