May 6, 2006, 12:17 AM

ДЪРВО С КОРЕН СЪМ...

Poetry

1K 0 7

Дърво с корен съм.
Жилите му дълбоко впити
в земята.
Посрещам уморени птици
в клоните,
плета гнезда при всяко
връщане,
а отлетят ли -
плача на раздяла.
Много бури се люляха
в клоните...
Докосваха ме мълнии,
горях.
Птиците с крила гризяха
болката...
но оживявах и всеки път
и заради корена,
отново се разлистваха
листата.
Ще си остана. Дърво с корен.
Със впити жили в земята.
И за годините - живот,
не ще да търся ,
от птиците отплата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Много бури се люляха
в клоните...
Докосваха ме мълнии,
горях.
Птиците с крила гризяха
болката..."
Ти надмина себе си с този стих Веси!
Поклон!

2006-05-06T18:06:32+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Хубав е стихът ти Веси, с много дълбок смисъл! Поздрав и от мен!

2006-05-06T12:15:44+03:00
liastovicata (Поли)

За къде сме без корена Веси! Чудесно стихотворение! Поздрав мила

2006-05-06T09:23:51+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Поздрав, Веси! Прекрасен стих! Браво!

2006-05-06T09:14:31+03:00
dani (Даниела)

удоволствие е да те чета..благодаря

2006-05-06T07:09:13+03:00