Дървото

7 ene 2011, 22:59

Poesía » De amor

721 0 4

Дървото

Семенце отнякъде вятър донесе,

На хубаво място в земята поднесе,

Огрява го Слънце през слънчево време,

Дъждецът поръсва плодното семе.

Слънце и Дъжд в хармония нежна

На семето дават грижа прилежна,

Досущ както рима в любовна поема...

И крехко стебло от земята поема.

Бързо израстна нежна фиданка,

Стана дърво с жадувана сянка,

Клони разлисти, цъфна щастливо,

Почти със плод се окичи красиво...

Тогава Дъждът се изсипа поройно,

Скри се зад облак Слънцето знойно,

Буря се силна и страшна надигна,

В потоп убийствен бързо изригна.

Всичко заля се със тиня и с кал,

Потопът грозен без капчица жал

Дървото прекърши жестоко до корен,

Стволът остана на земята съборен.

Дали ще дойде майстор неуморен,

Да даде на стеблото живот повторен,

Дали в прозорче, или в някакво шкафче,

Или просто във мъничко рафтче?

Има и тъжна алтернатива такава,

Дървото да лежи на земята остава,

Слънце го грее, Дъжд го обгръща,

Стеблото на червей в храна се превръща...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.