Дървото
Дървото
Семенце отнякъде вятър донесе,
На хубаво място в земята поднесе,
Огрява го Слънце през слънчево време,
Дъждецът поръсва плодното семе.
Слънце и Дъжд в хармония нежна
На семето дават грижа прилежна,
Досущ както рима в любовна поема...
И крехко стебло от земята поема.
Бързо израстна нежна фиданка,
Стана дърво с жадувана сянка,
Клони разлисти, цъфна щастливо,
Почти със плод се окичи красиво...
Тогава Дъждът се изсипа поройно,
Скри се зад облак Слънцето знойно,
Буря се силна и страшна надигна,
В потоп убийствен бързо изригна.
Всичко заля се със тиня и с кал,
Потопът грозен без капчица жал
Дървото прекърши жестоко до корен,
Стволът остана на земята съборен.
Дали ще дойде майстор неуморен,
Да даде на стеблото живот повторен,
Дали в прозорче, или в някакво шкафче,
Или просто във мъничко рафтче?
Има и тъжна алтернатива такава,
Дървото да лежи на земята остава,
Слънце го грее, Дъжд го обгръща,
Стеблото на червей в храна се превръща...
© Дончо Антонов All rights reserved.
