Дървото пред МОЛ-а в Плевен

13 abr 2010, 10:25

Poesía » Otra

559 0 2

а ла Христо Явашев

Накичено с хартийки бутафорни

от шарена човешка суета,

протягащо пръсти безпризорни,

задъхано от тъмна суета,

то иска да е волно и зелено,

потрепващо със клони и листа.

От хората - смешно пременено,

облечено в измамна красота.

А всъщност си е голо,уродливо,

със изкривено, грапаво стъбло.

Грозно е, ала е живо, живо...

Сънува пак... каквото е било.

И пъстрата обвивка му е тясна.

Кой реши да го затвори в нея?

Спрете! Погледнете! То е ясно...

красота насила не живее.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.