Дървото пред МОЛ-а в Плевен
а ла Христо Явашев
Накичено с хартийки бутафорни
от шарена човешка суета,
протягащо пръсти безпризорни,
задъхано от тъмна суета,
то иска да е волно и зелено,
потрепващо със клони и листа.
От хората - смешно пременено,
облечено в измамна красота.
А всъщност си е голо,уродливо,
със изкривено, грапаво стъбло.
Грозно е, ала е живо, живо...
Сънува пак... каквото е било.
И пъстрата обвивка му е тясна.
Кой реши да го затвори в нея?
Спрете! Погледнете! То е ясно...
красота насила не живее.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
