О ти, моя нежна, бяла
гълъбице- моя надежда
и обич безмерна!... О ти,
дъще Ерусалимска, портите
на нашия дом широко
разтвори - твоят цар, твоят
любим се завърна! На
прага ме посрещни с
китка в черните ти плитки -
с ухание на смирна и хвойна!
Красива си сестрице,
по-красива от всички жени -
летиш нависоко, духът ти
е чист и ясен, като лятно
утро! Запей ми песни
за славвни времена... Пей
любима за любов и нека
те чуе целия свещен град -
чак до Сион! Нека те чуят
ветровете в пустинята-
та да се укротят!... И
когато нощ падне над Ерусалим
и застеле с тъма града -
светилника запали и
постелката ни постели!...
Ще легнем един до друг
да се топлим - ще шепнем,
ще говорим!... Обичам те,
дъще Ерусалимска - бяла гълъбице!
© Нако Наков Todos los derechos reservados