2 jun 2009, 23:05

Дзифт

  Poesía » Civil
1.3K 0 2

 

 БНТ, неделя вечерта

ще пуска филм за стари времена.

За пошлости комунистически

и лични епоси трагически!

 

Ще ни говорят днес за 60-те

(след като го били разказали на целия свят!)

 

Таз поредица епична

доста време тук тече.

Режисьорът, набор 72,

още не е бил дете!

 

Дебютът бе с тонове фъшкии.

Не метафорични,

а физични.

Когато много са, те не смърдяли!

(така говорят тези театрали във допълнителен пасаж)

 

Къде бях аз?

 

Във топка кал светът бе сврян!

Във топка дзиф, без капка свян.

Във топка дзиф бе скрит и диамант,

ала крадлив.

Един екранен свят на самоделните кастрации, татуировки, епилации.

Под гневни нощни небеса опашка за…

ексхумации.

Труп, гробище,

конвейр от таласъми с пагони на фатмаци

И топка дзиф в устата на мъртвеца… със диамант!

И други ужасии.

А любовта отгоре с правата лопата  правдата раздава и пръстта зарива!

Тя върху гробни ровини

чудесен свят ще сътвори!

На тревопасна богомолка всичко ми прилича.

На лешояд режисьора, на магистрална труженичка – актьора.

Все наши хора, пролетариат ;)

За къшей хляб… може би.

 

Къде бях аз?

(съвременникът на ония времена виновно гледа в обущата си)

 

А ти къде ли беше?

Роден 72-ра, описваш нам на 60-те позора!? (това към режисьора)

Нима няма живи?

Преадресация!

На думите красиви – кръц – кастрация.

На пошлостите от 90-те  консолидация с

телепортация  във времето назад

със ясен адресат!

 

(демонстративно изпускане на стомашни газове – отзад фойеверк,

демонстративно изпускане на стомашни газове – отзад фойеверк

и така няколко пъти)

 

Папа, маман! (това не е майна)

В какъв ли свят съм се родил…

Изцяло гнил!?

Е как не съм  заразил

твореца в мене – лекокрил?

 

Сега е модерно да си продаваме дните.

Сега е модерно да си извадим очите.

И то не едно, а по две,

за да не видим какво сме менте.

 

Премененият Илия клати крушата,

та плодът да падне по-далеч от дървото.

После го изяжда, приближава се до дънера на завет

и екскрементира.

Ефектът от екскремента е голям!

Една „Чайка”, модел „пандизчийска”, го грабва,

за да разнесе продукта му по широкия, ненаситен свят

на живи мумии.

А казват,

че радиоточките били ограничени!

Не издържам, превключвам канала, и пак, и пак...!

 

Я, какво щастливо дередже!

В зародиша на БНТ.

Какъв голям позитивизъм

и репортерски героизъм

на господина Мекотелов

тъдява, в чужди нам страни!

И то във същите години,

когато имало на воля свини

и никъФ друг живот!

 

Що ли разни театрали

и препили, и преяли

ореваха орталъка

как живеели са в мъка

… отпреди да се родят!

 

Помните ли през 90-та

какво стана с тез павета?

После легнаха си пак така,

слепени с дзифт,

за да газят пак по тях

нови кариери.

А ти, павехвъргачо пъргав,

търкаляй топка дзифт от тях,

между пръстите си.

Може диамант да грейне.

 

© Mobby_Dick

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Гюров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усещам, че казваш много... Не съм гледала филма. Имах съпротива... Ше го гледам и ще видим...
  • Може ли някъде, някога от тез дето са гледали филма, да ми обяснят къде го видяха тоз комунизъм освен като място за ситуиране на няква история, която нямаше нищо общо с комунизъм?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...