7 oct 2016, 19:50

***

  Poesía » Otra
1K 2 5

Спиш, народе, спиш!
Тъпчат те, мачкат те.. мълчиш..
Сега търпи, ти сам си го направи, 
Дори героите си вечни ти забрави!

Пет века малко ли ти бяха? 
Колко бича българите изтърпяха?
Колко майки си загубиха децата?
Колко герои ги пронизоха в сърцата?

Но ти, народе, спиш!
От своето, от българското се срамиш!
Продаваш се, но за какво, кажи.. 
Нима да си българин боли? 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...