* * *

24 mar 2014, 2:16

Poesía

570 0 1

Из монолозите на още един объркан

Откъде да започна?
Началото не помня,
краят не се вижда.
Пътят празен,
стъпките глухи...

Ех, а всеки ми се чуди!

Защо мълчиш?
Защо бягаш?
Защо смисъл отказваш да откриеш?
Защо предпочиташ да се свиеш?

Въпрос след въпрос,
поука след поука,
правило след правило,
все на някой нещо не му се нравило!

Не искам чужда риза да нося,
нито одобрение да прося.
Да следвам не мога,
да водя не искам.
Не мога ли просто да бъда?

Къде е средата?
Кога ще се появи вратата,
за да прекрача през прага
и с живота да се гледаме очи в очи
без илюзии и лъжи?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

perfectstranger (Димитър Станчев)

2014-03-24T17:13:16+02:00

Стремежът към истината, към пределната искреност е резултат от значението на маските, социалните роли, които определят човешкото поведение и тласкат човека не към това, което е той всъщност... Особено в нашата мила родина...