24 mar 2014, 2:16

* * *

  Poesía
779 0 1

Из монолозите на още един объркан

 

Откъде да започна?
Началото не помня,
краят не се вижда.
Пътят празен,
стъпките глухи...

 

Ех, а всеки ми се чуди!

 

Защо мълчиш?
Защо бягаш?
Защо смисъл отказваш да откриеш?
Защо предпочиташ да се свиеш?

 

Въпрос след въпрос,
поука след поука,
правило след правило,
все на някой нещо не му се нравило!

 

Не искам чужда риза да нося,
нито одобрение да прося.
Да следвам не мога,
да водя не искам.
Не мога ли просто да бъда?

 

Къде е средата?
Кога ще се появи вратата,
за да прекрача през прага
и с живота да се гледаме очи в очи
без илюзии и лъжи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Проблематичност Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стремежът към истината, към пределната искреност е резултат от значението на маските, социалните роли, които определят човешкото поведение и тласкат човека не към това, което е той всъщност... Особено в нашата мила родина...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...