Казваш, че отиваш надалече.
Че животът те зове.
Или пък някой строен италианец.
А душите си скитат изгубени,
катерят върхове, дълбаят тунели.
А може би пируват,
обсъждат нашите животи
и нашите съдби плетат
Колко патетично -
точно те решават какъв да е светът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
