Ти чувала ли си гласa на тишината
как шепне нежно - сякаш ураган...?
А виждала ли си ти блясъка на тъмнината,
очите галещ, като огнен плам...?
Усещала ли си компанията на самотата,
която не ти дава да заспиш,
понеже вика, като с хиляди уста...
Мълчи... и вика Твойто име... Да!
Във мрака твоите очи блестят.
Разкъсват тъмнината...
... Не!
Разкъсват само моето сърце!