19 oct 2007, 17:03

Един  

  Poesía
965 0 4

Един а никога самотен

Един а винаги щастлив

Двама но самотници

Двама но нещастници

Аз бях една и щастлива

Появи се ти

И унищожи стената

Но така и не разбрах че си с мен

С теб бяхме самотни души

Който се грееха на жарта

На вече отминалата страст

Не се заблуждавай че имаше любов

В погледата ти виждах усмивка

Но това беше фалшивата усмивка

Усмивка на заблудата

Недей да отричаш няма

Нищо лошо в това което казвам

По добре истината да си признаем сега

Отколкото да подържаме една лъжа

Ти кога си чувал в човека

Разум и чувства да управляват

Аз чувствата избрах

И за това едничка ще бъда аз

 И душата моя от жарта ще живее

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мила Ели,стихът ти ми хареса много!
    Но може ли едно въпросче,защо няма припинателни знаци?
    Поздрав!
  • "С теб бяхме самотни души

    Който се грееха на жарта

    На вече отминалата страст"


    Хареса ми!Мъдро и искрено!Браво!
  • Благодаря ти Радвам се че ти е харесал!
  • Откровено!Бъди щастлива и не сама!Поздрав за стиха!
Propuestas
: ??:??