Едно огледало - а там човек.
Той вика, но ни отзвук, нито пък ек.
Сълзи се стичат по неговото лице,
а кръв шурти по неговите ръце.
Нечут, неразбран - проклина той света...
И сега кърви душата,
заради една илюзия, една неосъществена мечта.
Очаква той една ръка,
която да го измъкне от калта.
Тръпне за усмивка блага,
която да пресуши кръвта.
Но как да спаси душата? ...