Един човек
Едно огледало - а там човек.
Той вика, но ни отзвук, нито пък ек.
Сълзи се стичат по неговото лице,
а кръв шурти по неговите ръце.
Нечут, неразбран - проклина той света...
И сега кърви душата,
заради една илюзия, една неосъществена мечта.
Очаква той една ръка,
която да го измъкне от калта.
Тръпне за усмивка блага,
която да пресуши кръвта.
Но как да спаси душата?
Пронизваща болка в краката
и един нож в ръката,
покрит с кръвта му черна.
Пада той безпомощно на колене.
Няма ли кой да му помогне? Не?
Сам е той и сам ще остане
и за това обвинява своята съдба.
Кръвта по устните му съхне,
отива си той, проклинайки света...
© Ани All rights reserved.
