Eva (Ами Тола)
76 58
3 may 2006, 8:53

Един Ден 

  Poesía
642 0 3

Сълза проблясва със зората,
и бледо е лицето на деня,
Студена пак събужда се  тъгата,
а погледът потъва в рохката земя.

Мисълта се дави във калта
и търси гибел в свойта самота,
за края с викове зовяща,
разтърсва сива тишина.

Денят намира мрак в небето,
и осветява го със хиляди слънца,
бори се с безсмислието което...
живее в мен без израз, без лице.

Отново смирени са и участ, и живот,
заспиват в сянка от дилеми,
завити с надежда под опърпания свод,
с мечти, провали и безброй проблеми.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??