Eva (Ами Тола)
76 58
3.05.2006 г., 8:53 ч.

Един Ден 

  Поезия
648 0 3

Сълза проблясва със зората,
и бледо е лицето на деня,
Студена пак събужда се  тъгата,
а погледът потъва в рохката земя.

Мисълта се дави във калта
и търси гибел в свойта самота,
за края с викове зовяща,
разтърсва сива тишина.

Денят намира мрак в небето,
и осветява го със хиляди слънца,
бори се с безсмислието което...
живее в мен без израз, без лице.

Отново смирени са и участ, и живот,
заспиват в сянка от дилеми,
завити с надежда под опърпания свод,
с мечти, провали и безброй проблеми.

© Ами Тола Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??