3 ago 2007, 12:37

ЕДИН ДЕН

  Poesía
1.1K 0 32
Един ден,
когато назад се обърнеш,
към себе си,
навътре към свойта душа,
какво ще откриеш?
Любов ли подтисната,
мълчание мъжко,
или самотна съдба?

Ще можеш ли
трудна сълза да пророниш?
Сърцето да стигнеш?
Да докоснеш мечта?
Или спомена тежък
сам ще прогониш
и пак ще се втурнеш
да преборваш света.

Един ден,
когато пак ме попиташ,
кое е по-важно,
ти или моят живот,
аз ще отвърна:
ЖИВОТА. Но, тръгвайки,
няма да знаеш,
че ти си бил този ЖИВОТ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...