3.08.2007 г., 12:37

ЕДИН ДЕН

1.1K 0 32
Един ден,
когато назад се обърнеш,
към себе си,
навътре към свойта душа,
какво ще откриеш?
Любов ли подтисната,
мълчание мъжко,
или самотна съдба?

Ще можеш ли
трудна сълза да пророниш?
Сърцето да стигнеш?
Да докоснеш мечта?
Или спомена тежък
сам ще прогониш
и пак ще се втурнеш
да преборваш света.

Един ден,
когато пак ме попиташ,
кое е по-важно,
ти или моят живот,
аз ще отвърна:
ЖИВОТА. Но, тръгвайки,
няма да знаеш,
че ти си бил този ЖИВОТ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...