20 feb 2007, 6:09

Един ден... (ще съжалявам) *

  Poesía
1.1K 0 3
Един ден сълзите ми сами ще си текат...
Че сърце не ми остана в мене да живее.
Вече не ща и да знам дали родителите ми ще ми простят...
Една любов е на ръба: не сълзи и трябват за да оцелее...

Един ден горещо на Бога ще се моля да ме спре,
и ръце до кръв една връз друга ще обвивам...
виждащи света очи дано ми даде...
И марли, с които раните си да прикривам...

Един ден горещо аз ще съжалявам,
че разума пред сърцето надделя.
Но тогава на вас, семейсто, няма да мога да прощавам....
Че изтръгнахте ми сърцето и в дланите ви то умря...

Един ден ще те искам отново, моя истинска Любов.
Но ти ще си далече от мене отлетяла...
Поддадох се на думи, сърцето не послушах аз...
но късно ще е. С очите си да бях видяла...

Един ден дори и сълзите ми пред вас да си текат,
болката в душата няма да може да се заличи.
Нека родителите мои ми простят...
но тогава няма да съм наранена... Болката всичко в мен опустоши...

Един ден ще проклинам себе си и своето сърце,
че послуша чуждия съвет за щастие така желано.
А днес във кървавите си ръце...
Държа сърцето си... от тогава спряло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон
  • Няма правилен избор...има само избор,но той винаги боли,какъвто и да е той,защото преминах през същото.А цената....тя е жестока.Поздрави!!!
    ^6^
  • Когато настъпи такъв момент, човек не знае кое е правилния избор. Разумът или сърцето. Съветите отстрани са много и различни, но решението го избираш ти.
    Поздрави, Сандра!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...