20 feb 2007, 6:09

Един ден... (ще съжалявам) *

  Poesía
1.1K 0 3
Един ден сълзите ми сами ще си текат...
Че сърце не ми остана в мене да живее.
Вече не ща и да знам дали родителите ми ще ми простят...
Една любов е на ръба: не сълзи и трябват за да оцелее...

Един ден горещо на Бога ще се моля да ме спре,
и ръце до кръв една връз друга ще обвивам...
виждащи света очи дано ми даде...
И марли, с които раните си да прикривам...

Един ден горещо аз ще съжалявам,
че разума пред сърцето надделя.
Но тогава на вас, семейсто, няма да мога да прощавам....
Че изтръгнахте ми сърцето и в дланите ви то умря...

Един ден ще те искам отново, моя истинска Любов.
Но ти ще си далече от мене отлетяла...
Поддадох се на думи, сърцето не послушах аз...
но късно ще е. С очите си да бях видяла...

Един ден дори и сълзите ми пред вас да си текат,
болката в душата няма да може да се заличи.
Нека родителите мои ми простят...
но тогава няма да съм наранена... Болката всичко в мен опустоши...

Един ден ще проклинам себе си и своето сърце,
че послуша чуждия съвет за щастие така желано.
А днес във кървавите си ръце...
Държа сърцето си... от тогава спряло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон
  • Няма правилен избор...има само избор,но той винаги боли,какъвто и да е той,защото преминах през същото.А цената....тя е жестока.Поздрави!!!
    ^6^
  • Когато настъпи такъв момент, човек не знае кое е правилния избор. Разумът или сърцето. Съветите отстрани са много и различни, но решението го избираш ти.
    Поздрави, Сандра!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...