Един ден сълзите ми сами ще си текат... Че сърце не ми остана в мене да живее. Вече не ща и да знам дали родителите ми ще ми простят... Една любов е на ръба: не сълзи и трябват за да оцелее... Един ден горещо на Бога ще се моля да ме спре, и ръце до кръв една връз друга ще обвивам... виждащи света очи дано ми даде... И марли, с които раните си да прикривам... Един ден горещо аз ще съжалявам, че разума пред сърцето надделя. Но тогава на вас, семейсто, няма да мога да прощавам.... Че изтръгнахте ми сърцето и в дланите ви то умря... Един ден ще те искам отново, моя истинска Любов. Но ти ще си далече от мене отлетяла... Поддадох се на думи, сърцето не послушах аз... но късно ще е. С очите си да бях видяла... Един ден дори и сълзите ми пред вас да си текат, болката в душата няма да може да се заличи. Нека родителите мои ми простят... но тогава няма да съм наранена... Болката всичко в мен опустоши... Един ден ще проклинам себе си и своето сърце, че послуша чуждия съвет за щастие така желано. ...