Feb 20, 2007, 6:09 AM

Един ден... (ще съжалявам) *

  Poetry
1.1K 0 3
Един ден сълзите ми сами ще си текат...
Че сърце не ми остана в мене да живее.
Вече не ща и да знам дали родителите ми ще ми простят...
Една любов е на ръба: не сълзи и трябват за да оцелее...

Един ден горещо на Бога ще се моля да ме спре,
и ръце до кръв една връз друга ще обвивам...
виждащи света очи дано ми даде...
И марли, с които раните си да прикривам...

Един ден горещо аз ще съжалявам,
че разума пред сърцето надделя.
Но тогава на вас, семейсто, няма да мога да прощавам....
Че изтръгнахте ми сърцето и в дланите ви то умря...

Един ден ще те искам отново, моя истинска Любов.
Но ти ще си далече от мене отлетяла...
Поддадох се на думи, сърцето не послушах аз...
но късно ще е. С очите си да бях видяла...

Един ден дори и сълзите ми пред вас да си текат,
болката в душата няма да може да се заличи.
Нека родителите мои ми простят...
но тогава няма да съм наранена... Болката всичко в мен опустоши...

Един ден ще проклинам себе си и своето сърце,
че послуша чуждия съвет за щастие така желано.
А днес във кървавите си ръце...
Държа сърцето си... от тогава спряло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поклон
  • Няма правилен избор...има само избор,но той винаги боли,какъвто и да е той,защото преминах през същото.А цената....тя е жестока.Поздрави!!!
    ^6^
  • Когато настъпи такъв момент, човек не знае кое е правилния избор. Разумът или сърцето. Съветите отстрани са много и различни, но решението го избираш ти.
    Поздрави, Сандра!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...