Един до друг съпруг и съпруга

Подминавайки лице след лице,
изслушвайки стон след стон,
по пътя, от молитви изграден,
търся вратата на моя дом.

Помня, там до нея стояха
един до друг съпруг и съпруга,
в болка и радост задружно живяха,
вечно за ръка съпруг и съпруга.

А сега същите тези лица ме гледат с очи пожълтели
от старата хартия върху дърветата,
с последната им усмивка изпратени,
вечно да съзерцават битиетата.

Под всеки написани сега летописи заветни,
запечатали вечната болка,
отишли си от тоя свят вовеки,
потънали в земята кат сенки.

Незабравени образи скъпи,
ежедневно впили очи
във своите близки, любими, живеещи,
прегърнали своите мечти.

А те стоят някак на вратата унили
един до друг, съпруг и съпруга
отново с любов очите си впили
един във друг, съпруг и съпруга.