28 abr 2015, 21:05  

Един миг

  Poesía » Otra
780 0 1

В тишината, пронизваща нощта, 

ти бродиш по черните улици. 

Луната те гледа зловещо, 

сянката ти... преследва те сега! 

От нищо не можеш да избягаш. 

Да се скриеш от лошото в света. 

Един миг, променя ти съдбата, 

животът ти - като кървава сълза! 

И нощта все по-мрачна и мрачна... 

тишината плаши те сега. 

Ти тичаш към светлината, 

а тя все по-далече от тебе бяга. 

И за един миг обръщаш се назад, 

и бумм... всичко изчезва! 

Вече светлината за тебе е бледа, 

а луната сякаш все по-зловещо те гледа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Периян Байрамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...