Един миг
В тишината, пронизваща нощта,
ти бродиш по черните улици.
Луната те гледа зловещо,
сянката ти... преследва те сега!
От нищо не можеш да избягаш.
Да се скриеш от лошото в света.
Един миг, променя ти съдбата,
животът ти - като кървава сълза!
И нощта все по-мрачна и мрачна...
тишината плаши те сега.
Ти тичаш към светлината,
а тя все по-далече от тебе бяга.
И за един миг обръщаш се назад,
и бумм... всичко изчезва!
Вече светлината за тебе е бледа,
а луната сякаш все по-зловещо те гледа!
© Периян Байрамова All rights reserved.
