27 ene 2011, 23:43

Един миг

1.1K 0 3
Луната с душа на вълчица
вие глухо в булото на нощта.
Прозрачни капки пълзят по лицето ù,
нежно галят страха по кожата ми.

Цъфтят полунощници сред полето,
от тъга и копнеж разпръснати.
Пясък изтича между пръстите
и отброява чувства - разкъсани мигове.

Бели клавиши свирят симфония
за две сърца разделени.
Самотни шепи събират дъжда
от капки любов разпилени.

Листа от повехнали радости
вятърът-бродник разпилява във времето.
Снежинки от разтопени сладости
попиват по тялото ми ледено.

музика

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...