Луната с душа на вълчица
вие глухо в булото на нощта.
Прозрачни капки пълзят по лицето ù,
нежно галят страха по кожата ми.
Цъфтят полунощници сред полето,
от тъга и копнеж разпръснати.
Пясък изтича между пръстите
и отброява чувства - разкъсани мигове.
Бели клавиши свирят симфония
за две сърца разделени.
Самотни шепи събират дъжда
от капки любов разпилени. ...