Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
22 jul 2006, 18:21

"Един нов живот"...  

  Poesía
706 0 6


Aлекс * FALLEN
Наско * SteeleR
Presents...

"Един нов живот"...       

                                 
Можеш ли да си представиш света от високо...
можеш ли да сграбчиш тези звезди...
ако не можеш – дай ръка – ще ти го покажа...
и ще откъсна една звезда, за да грее до двете искрящи твои очи...

Искам дъщеря на Слънцето да бъда,а не Кралица,живееща в дворец.
В небето искам да се рея и да се радвам на облаците бели.
Обичам да летя на крилата на мечтите и ръката ти днес приемам,
Този живот-затвор не мога да понасям,искам свобода за моите мечти...

За какво мечтаеш – какво дълбоко тъй си скрила...
Покажи ми своя свят богат...
И ми позволи да ти покажа свят на хиляди вълшебства скрити...
Скрити в сърчицата влюбени... в сърчицата като нас...

В окови цял живот живея и нямам свобода да дищам аз.
Кралицата на хората съм и това сякаш ми тежи.
Не помян от кога не съм се радвала на смях,
Не знам от кога не съм виждала искренни очи...

Кралица си – излез тогава – разходи се...
Виж тъжните, но толкова искрени и чистички очи...
На хората със труд изкарващи прехраната...
На хората живеещи за насъщния си залък хляб...

И разпери рачички... и полети високо с мен...
Сред обплаците пухкаво-синьовни...
И се отдай на свободата в този ден...
Отдай се на спокойстието на полъха гальовен...

Не помня от кога не съм усещала ударуте на истински сърца,
Липсва  ми шума от хорските приказки и парещите сълзи.
Отварям тежката порта и пускам да се рее на воля моята душа...
А ти,мой спокоен животе,ме прости...

Богатсвата ми не са ми нужни,като съм толкова нещастна.
Слънце мое,само ти си с мен,само ти си ми другарче.
А света навън е наистина толкова прекрасен,
Ти в мен разбуди сетивата и ме докосна с цвете омайниче...

Горчивината оставям,сред хората излизам когато улиците спят...
Короната на вас,приятели земни,на вас я подарявам.
Скитниците само залъка за дните броят,
А аз нов живот да започна обещавам...

Слънце мое,днес приемаш ли ме в твоето небесно царство,
Че избягах от моя дом днес и душата ми е прекалено грешна.
Нямам нужда от никакво богатство,само и единствено от теб...
Замря старият ми живот,но не и чистата надежда...

Моето царство е тове, Принцесо...
мечтите ми са ореола над теб...
А двамата, двамата вечно бихме летели
над Земята и земния рай...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бори,благодаря ти много
  • Румене,да,пухкаво синовни
    Светлославе,на теб лично ще прочета стихче и ще си кажа мнението,но все пак мерси за оценката.
    Златка,благодаря ти.ще погледна,мерси за наблюдателността
    Докосва сърцето,мерси
    Джейни,съжелявам за мигрената ти,но не мога да помогна
    Мойра,благодаря ти...
  • Има страхотни мисли в текста ти
  • Аз не мога да ти пиша коментар и да ти поставя оценка по простата причина не мога да го прочета.
    Стихове писани ред навътре и навън провокират мигрената ми.
  • Оформлението ти е наистина страхотно, но това не прави стиха. Погледни го още веднъж за правописни грешки - намират се
  • "пухкаво-синьовни..."
    ???
Propuestas
: ??:??