22 jul 2006, 18:21

"Един нов живот"...

  Poesía
913 0 6


Aлекс * FALLEN
Наско * SteeleR
Presents...
"Един нов живот"...       
                                 
Можеш ли да си представиш света от високо...
можеш ли да сграбчиш тези звезди...
ако не можеш – дай ръка – ще ти го покажа...
и ще откъсна една звезда, за да грее до двете искрящи твои очи...


Искам дъщеря на Слънцето да бъда,а не Кралица,живееща в дворец.
В небето искам да се рея и да се радвам на облаците бели.
Обичам да летя на крилата на мечтите и ръката ти днес приемам,
Този живот-затвор не мога да понасям,искам свобода за моите мечти...


За какво мечтаеш – какво дълбоко тъй си скрила...
Покажи ми своя свят богат...
И ми позволи да ти покажа свят на хиляди вълшебства скрити...
Скрити в сърчицата влюбени... в сърчицата като нас...


В окови цял живот живея и нямам свобода да дищам аз.
Кралицата на хората съм и това сякаш ми тежи.
Не помян от кога не съм се радвала на смях,
Не знам от кога не съм виждала искренни очи...


Кралица си – излез тогава – разходи се...
Виж тъжните, но толкова искрени и чистички очи...
На хората със труд изкарващи прехраната...
На хората живеещи за насъщния си залък хляб...

И разпери рачички... и полети високо с мен...
Сред обплаците пухкаво-синьовни...
И се отдай на свободата в този ден...
Отдай се на спокойстието на полъха гальовен...


Не помня от кога не съм усещала ударуте на истински сърца,
Липсва  ми шума от хорските приказки и парещите сълзи.
Отварям тежката порта и пускам да се рее на воля моята душа...
А ти,мой спокоен животе,ме прости...

Богатсвата ми не са ми нужни,като съм толкова нещастна.
Слънце мое,само ти си с мен,само ти си ми другарче.
А света навън е наистина толкова прекрасен,
Ти в мен разбуди сетивата и ме докосна с цвете омайниче...

Горчивината оставям,сред хората излизам когато улиците спят...
Короната на вас,приятели земни,на вас я подарявам.
Скитниците само залъка за дните броят,
А аз нов живот да започна обещавам...

Слънце мое,днес приемаш ли ме в твоето небесно царство,
Че избягах от моя дом днес и душата ми е прекалено грешна.
Нямам нужда от никакво богатство,само и единствено от теб...
Замря старият ми живот,но не и чистата надежда...


Моето царство е тове, Принцесо...
мечтите ми са ореола над теб...
А двамата, двамата вечно бихме летели
над Земята и земния рай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бори,благодаря ти много
  • Румене,да,пухкаво синовни
    Светлославе,на теб лично ще прочета стихче и ще си кажа мнението,но все пак мерси за оценката.
    Златка,благодаря ти.ще погледна,мерси за наблюдателността
    Докосва сърцето,мерси
    Джейни,съжелявам за мигрената ти,но не мога да помогна
    Мойра,благодаря ти...
  • Има страхотни мисли в текста ти
  • Аз не мога да ти пиша коментар и да ти поставя оценка по простата причина не мога да го прочета.
    Стихове писани ред навътре и навън провокират мигрената ми.
  • Оформлението ти е наистина страхотно, но това не прави стиха. Погледни го още веднъж за правописни грешки - намират се

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...