"Един нов живот"...
Aлекс * FALLEN
Наско * SteeleR Presents...
"Един нов живот"...
Можеш ли да си представиш света от високо...
можеш ли да сграбчиш тези звезди...
ако не можеш – дай ръка – ще ти го покажа...
и ще откъсна една звезда, за да грее до двете искрящи твои очи...
Искам дъщеря на Слънцето да бъда,а не Кралица,живееща в дворец.
В небето искам да се рея и да се радвам на облаците бели.
Обичам да летя на крилата на мечтите и ръката ти днес приемам,
Този живот-затвор не мога да понасям,искам свобода за моите мечти...
За какво мечтаеш – какво дълбоко тъй си скрила...
Покажи ми своя свят богат...
И ми позволи да ти покажа свят на хиляди вълшебства скрити...
Скрити в сърчицата влюбени... в сърчицата като нас...
В окови цял живот живея и нямам свобода да дищам аз.
Кралицата на хората съм и това сякаш ми тежи.
Не помян от кога не съм се радвала на смях,
Не знам от кога не съм виждала искренни очи...
Кралица си – излез тогава – разходи се...
Виж тъжните, но толкова искрени и чистички очи...
На хората със труд изкарващи прехраната...
На хората живеещи за насъщния си залък хляб...
И разпери рачички... и полети високо с мен...
Сред обплаците пухкаво-синьовни...
И се отдай на свободата в този ден...
Отдай се на спокойстието на полъха гальовен...
Не помня от кога не съм усещала ударуте на истински сърца,
Липсва ми шума от хорските приказки и парещите сълзи.
Отварям тежката порта и пускам да се рее на воля моята душа...
А ти,мой спокоен животе,ме прости...
Богатсвата ми не са ми нужни,като съм толкова нещастна.
Слънце мое,само ти си с мен,само ти си ми другарче.
А света навън е наистина толкова прекрасен,
Ти в мен разбуди сетивата и ме докосна с цвете омайниче...
Горчивината оставям,сред хората излизам когато улиците спят...
Короната на вас,приятели земни,на вас я подарявам.
Скитниците само залъка за дните броят,
А аз нов живот да започна обещавам...
Слънце мое,днес приемаш ли ме в твоето небесно царство,
Че избягах от моя дом днес и душата ми е прекалено грешна.
Нямам нужда от никакво богатство,само и единствено от теб...
Замря старият ми живот,но не и чистата надежда...
Моето царство е тове, Принцесо...
мечтите ми са ореола над теб...
А двамата, двамата вечно бихме летели
над Земята и земния рай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
