ЕДИН РАБОТЕН ДЕН

Нямам аз амбиции в балета,
тез' жени ме зяпат само във пакета...
Аз изкуство искам да покажа,
те пък мислят как да ги облажа...

Затова реших сега

в офис да работя,
сред колежките край мен
с интелект да блесна...

В стола не седя отпуснат,
таз’ сутрин, в този ранен час,
със самочувствие, обръснат,
активно поработвам аз...
(... бузките ги бръсна аз,
сутрин рано първо,
със "Нивеа" пляс, пляс, пляс
ги разтривам пъргаво...)
След лиричното отклонение, 
тъй нахлуло в мен изведнъж,
време е за забавление
между обвързана жена и женен мъж...

С тези стихчета сега
провокирам ти ума -
пръв ръка подадох аз,
ти ме гледаше в захлас,
но се после веч отпусна
и до себе си допусна
този толкоз синеок
симпатяга с взор широк,
че си станахме двамина
най-голямата комбина... 

В офиса сега стоиш
и пред избор си изправена,
можеш ли да сътвориш
римата прославена,
насред този глъч и шум
чувстваш се натясно,
напрегни си целий ум,
стихче сътвори прекрасно...

... и отговор не закъсня,
... зашеметителен!!!... 

Втрещен, оставен съм без дъх,
подействал ти е морският полъх...
разби ме ти на пух и прах,
дори започна да ме хваща страх,
не съм се срещал досега с такава муза,
целувала ми в стихче буза подир буза...

Шегите и закачките са моя страст,
със тях денят лети в захлас,
докато се огледаш и то вземе,
че свърши и работното ми време...
Добре съм аз във този час,
седя отпуснат в стола,
на всичко обявил съм пас,
дори брада ми е набола...