Разбирам те прекрасно – нямаш нерви
цветя да носиш, да играеш „кавалер”.
И само процепите на очите ти измерват
море любов или пък обич с капкомер.
Морето си препасал и се хвърляш
след всеки вятър, подлудил платната ни.
И ураган да е - ще кротне и ще млъкне,
и като коте ще замърка и заспи.
Длъжник си ми. От много време патя
от ирисите ти с черешо – вишнев цвят.
И щом спасителната лодка се разклати,
ги виждам как се свиват и болят. ...