17 апр. 2011 г., 18:47

Един Ромео на 30+ 

  Поэзия » Любовная
833 0 14

Разбирам те прекрасно – нямаш нерви

цветя да носиш, да играеш „кавалер”.

И само процепите на очите ти измерват

море любов или пък обич с капкомер.

 

Морето си препасал и се хвърляш

след всеки вятър, подлудил платната ни.

И ураган да е - ще кротне и ще млъкне,

и като коте ще замърка и заспи.

 

Длъжник си ми. От много време патя

от ирисите ти с черешо – вишнев цвят.

И щом спасителната лодка се разклати,

ги виждам как се свиват и болят.

 

Цветята си ги купих от пазара...

Е, то на мен отдавна ми е ясно,

че старата любов е просто...стара.

А ти Ромео си... Обаче си пораснал.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??