15 ene 2013, 13:45

Един въпрос с отговор

  Poesía » Civil
559 1 0

Един  въпрос и днеска ме измъчва.

В главата ми натрапчиво се впива.

И свойте еманации излъчва,

и все ме жили   като  със коприва...

 

Нищожество ли е човекът славен?!

От злобата  си ли  той черпи сили...

От злите богове ли е ограбен,

та змии са гнезда във него свили!

 

Нима за подлости е той създаден?

И за робската си  орисия.

Да няма радост… Да е грабен...

Зад нечий  гръб  в живота да се крие...

 

В кошмари, от  еснафската психоза,

той все се пържи в своя егоизъм...

Гръдта си тупа в грандомански  пози...

Но от безпътицата  не излиза!...

 

О, колко ме е жал  за теб, човече,

когато  те поставят във витрина...

Ти кукла на конци си станал вече 

и  твоята  романтика се срина...

 

О, измишльотини  за тебе има!

И кой такива  ги създава!?

Навярно  онзи, който само взима...

И търси своята  фалшива слава...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....