Един въпрос и днеска ме измъчва.
В главата ми натрапчиво се впива.
И свойте еманации излъчва,
и все ме жили като със коприва...
Нищожество ли е човекът славен?!
От злобата си ли той черпи сили...
От злите богове ли е ограбен,
та змии са гнезда във него свили!
Нима за подлости е той създаден?
И за робската си орисия.
Да няма радост… Да е грабен...
Зад нечий гръб в живота да се крие...
В кошмари, от еснафската психоза,
той все се пържи в своя егоизъм...
Гръдта си тупа в грандомански пози...
Но от безпътицата не излиза!...
О, колко ме е жал за теб, човече,
когато те поставят във витрина...
Ти кукла на конци си станал вече
и твоята романтика се срина...
О, измишльотини за тебе има!
И кой такива ги създава!?
Навярно онзи, който само взима...
И търси своята фалшива слава...
© Христо Славов Todos los derechos reservados