Един въпрос във мен напира
Един въпрос
Един въпрос във мен напира,
защо случи се така?
Не спирам аз да търся
причина за теб, за мен, за любовта!
Кога огледалото се счупи
и раздалечиха се нашите сърца.
И всеки сам огънче да търси
във тоя пуста тъмнина.
Нима не бяхме тъй щастливи,
потънали в копнеж, мечти…
И неволите посрещахме
със гордо вдигнати глави.
Защо ние оглушахме
за детски смях, игри,
нима това не бяха
нашите мечти!
И плача пак сама във тъмнината,
загубила любов, мечти…
И питам се от тук нататък
живота как ще продължи.
Но, уви, отговор не идва,
дали ще срещна утринни лъчи,
дали ще гледам към звездите,
изпълнена с мечти…
Един въпрос във мен напира,
разкъсва ме, боли.
И преобърнала бих земното кълбо,
за да разбера защо, защо, защо!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостина Тодорова Todos los derechos reservados
