Един въпрос във мен напира

18 янв. 2012 г., 13:19

Поэзия » Любовная

644 0 1

Един въпрос

Един въпрос във мен напира,

защо случи се така?

Не спирам аз да търся

причина за теб, за мен, за любовта!

Кога огледалото се счупи

и раздалечиха се нашите сърца.

И всеки сам огънче да търси

във тоя пуста тъмнина.

Нима не бяхме тъй щастливи,

потънали в копнеж, мечти…

И неволите посрещахме

със гордо вдигнати глави.

Защо ние оглушахме

за детски смях, игри,

нима това не бяха

нашите мечти!

И плача пак сама във тъмнината,

загубила любов, мечти…

И питам се от тук нататък

живота как ще продължи.

Но, уви, отговор не идва,

дали ще срещна утринни лъчи,

дали ще гледам към звездите,

изпълнена с мечти…

Един въпрос във мен напира,

разкъсва ме, боли.

И преобърнала бих земното кълбо,

за да разбера защо, защо, защо!