Един живот ще ни е малко

Хей,приятелю любим,

спомняш ли си детските дни,

как скачахме в зелената трева

и ритахме до късно вечерта.

Хей,приятелю любим,

сякаш беше вчера,

когато се научихме да ходим,

а днес се влачим с белите коси

и внучета под ръка.

Хей,приятелю любим,

един единствен си ми ти.

Хей,приятелю любим,

знаеш ли колко съм щастлив,че

животът ми ме срещна с теб

и ни направи вечен дует.

Хей,приятелю любим,

спомняш ли си

училищните ни дни,

колко диви бяхме с теб.

Хей,приятелю любим,спомняш ли си

сватбените ни дни,

колко танци изиграхме

чак до сутринта.

Хей,приятелю любим,

спомняш ли си колко

сълзи пролях,когато разбрах,

че баща ще станеш и ти.

Хей,приятелю любим,

един единствен си ми ти.

Хей,приятелю любим,

благодаря на живота,че

ти си първият ми приятел

и остана чак до сега.

Хей,приятелю любим,

кажи ми,

има ли нещо, което не съм ти подарил?

Хей,стари ми приятелю,

толкова живот…

Радвам се,че бе част от него

и всички спомени,

които останаха,са все със теб.

Хей,приятелю любим,

познаваме се с теб още

от детската площадка та чак до днес.

Неусетно животът ни премина

и от млади превърнахме

се в двама дядовци,

с поглед към бъдещите внуци.

Хей,приятелю любим,

обичам те —

знаеш го,нали?

Един единствен си ми ти.

Хей,приятелю любим,

не зная как би продължил животът ми,

ако теб в него те няма.